"Аз съм с руса коса, сини очи, красива /мерки: 90-60-90/, умна, интелигентна, възвишена, интелектуалка, с чувство за хумор, умея да разбирам хората, сиреч добър слушател съм, умея да ги развеселявам, сиреч - мисля за тяхното добро настроение и комфорт." - Сори, ама а сиктир!

Анонимността на нета, с една сравнително добра обща култура /средна, да кажем/ и умението за добър изказ /всеки средноинтелигентен човек го владее, дори ако изисква малко напън/ - та тази комбинация най-често стои в основата на интернет-любовите. Всъщност интернет не е измислен за чат и за сайбър секс. Не е измислен и гей-общността да забива гаджета вътре. Изкривяването още в самото начало значи е на лице.

Ситуация: две жени да речем /нали сме в женски клуб/ си говорят, харесват се, говорят по интензивно, започват да си чукват по някоя онлайн среща, менят телефони, говорят с часове - чуват гласовете си, започва изграждането на образ в ума на всяка от тях. Менкат си снимки - вече има и визуална представа. И всичко е чудесно. Остава майките и бащите да приготвят чеиза и компотитите и ... "като се обичат младите да се взимат".

"Да - ама не!" - както би възкликнал Петко Бучаров.
Сега се връщам малко по-горе - в изграждането на образите. Казах, че се харесват. Да, но всеки човек харесва и някаква представа за себе си, понякога тази представа е бяла риза тип самодива, бял кон, бяла премяна и прочие. И в "самоизграждането" на образа се преплита това желание да си еди-кой-си. Я ще пратиш снимка от преди 5 години, я ще copy-paste някое мъдро изречение и т.н. Тези дреболии "нереалност" бъркат в мозъка на "отрещния монитор" ... и познай какво става?
Интернет е асоциативност /предимно в общуването/, така разбъзикана собствената ти фантазия, с фантазиите на отрещния за самия него и става - shit, ама от най-горзните.

Има три варианта за развитие:
1) Виждат се лицето X и лицето Y. Харесват се и onlive. Виждат се, "взимат се", таковат се... и в един момент - хоп - нереалността изиграва лоша шега. Времето в нета тече по-бързо отколкото в реалността, т.нар. "връзка", която за й връзка не мога да нарека е изконсумирана по-бързо, темите не са така лесни както в ICQ, mIRC и т.н. И ... едната страна винаги е наранена. Другата си мисли сносно оправдание, изтъква се подобно нещо "по-добре е за теб". Аз веднъж като питах "ти пък от къде знаеш кое е по-добре за мен", насреща к'во - мълчание. ...просто после заживяваш с това.

2) Виждат се лицето X и лицето Y. Не се харесват. Но пък чувството за собственичество и комплекса за единственост са по-силни - започва се мотане в сложни думи, уж чувства, обяснения късащи нервите безспорно и на двете страни, мислене на тактики стратегии, постановки. Грозна работа. Едната винаги излиза виновна за нещо си, незначително. Дори измислено. Живее с някакво чувство за вина, после тегли майните на ум. После вече не й пука.

3) Виждат се лицето X и лицето Y. Пренасят връзката си в реалното, за да не бъде изпита от нета. Върви чудесно. Му-зи-ка! Голямата любов е срещната онлайн, я в чат, я в сайт за запознанства. Раз-кош, по-късно остава само коша /за боклуци/. И идва моментът, в който нещо закуцва. И този момент е много скоро. Следвят извинения - я някояй не е готов за връзка, я не се е самоприел, я годините куцат, я работата и ... все тая. Пак заживяваш с това. Обикновено по-слабият прекъсва връзката /чудесна философия на баща ми/.

Вариант 4 /бонус/ тип утопия:
Виждат се лицето X и лицето Y. Харесват се, заживяват щастливо до края на дните си. Ако за мъж и жена завъждат поколение, ако са две жени - гледат си рибки, ако са двама мъже - вече не знам.

Факторите не ги знам кои са. Предполагам - лъжите, фалша, желанието за доминация /нещо от типа: легни, аз да съм отгоре/. Присламчването /има просто такъв тип хора/ - репеите - залепват се за някого и смучат. Онлайн се смучи най-лесно ... и най-болезнено за "изсмукания". Представите, нереалностите, измислиците, сладките думи онлайн - всичко е умишлена маниполация /понякога в нея вярва само адресата, понякога и "подателя" чак сам си вярва/.

В нета се раждат чудесни познанства, но адски рядко. Аз имам щастието на няколко такива - изпитани и доказани във времето. Но ако едно познанство започне онлайн като "тенденция за връзка" - винаги търпи крах.

Заключение: няма.

Татуирах си часовник и за всичко закъснях...[/green

Редактирано от So_HaPpY на 07.07.05 20:02.