Здравейте момичета,
пускам тази тема, не за да ви обиждам, а да ви накарам да се замислите.
Всяка от вас има свой отговор на този въпрос - и сигурно повечето ще кажат: ДА, така сме родени, нямаме избор - такива сме и така ни е добре.
Но да помислим:
Човек се ражда - и в него има много потенциални възможности, но се развиват само определени от тях - под влияние на семейство, среда, приятели... Става музикант, художник, развейпрах, алкохолик, невротик...
Защо за тези неща казваме, че са придобити, а за сексуалната ориентация казваме, че е вродена? Толкова ли е различно?
Да кажем, някой преживява нещо и започва де пълнее (в детството си или по-късно, няма значение) - става 150 килограма и това заплашва живота му. Защо за такъв човек смятаме, че има воля да се промени и излекува от състоянието си, зашо за него вярваме, че има избор, защо за него има терапии?
Друг, обратното - изпитва отврат към храненето, мрази мазнините, брои тези отвратителни калории и след време е на ръба на смъртта? Защо за него има групи за взаимопомощ, има форуми, тръби се, че това е БОЛЕСТ, че може да се преодолее?
За алкохолизма има лечение, за наркоманията - има, аноректичките и булимичките - трудно - но се възстановяват... Защо лесбийките да не могат да се излекуват?
А колко от вас са имали проблеми със самооценката, с храненето, с алкохола...?
Причината не е ли същата, като тази, която ви кара да търсите прегръдките на други жени? Не влюбването, ами вътрешните ви страхове...
Повечето от вас са бисексуални, или са имали приятели мъже, повечето от вас са талантливи, красиви и ценени от всичките си приятели, било то мъже или жени - тогава защо не искате да приемете, че сте като всички останали, но малко по-объркани? Защо не търсите помощ? Защо не мислите за своето състояние като за болест, невроза, временно побъркване?
И преди да сте се нахвърлили, ще се представя:
Жена, на 28, омъжена с две деца - на 15 години бях изнасилена, но това не означаваше, че ще намразя целия мъжки род, заради един техен представител. А след това спях безразборно с когото ми попадне, за да се излекувам от чувство на липса на любов... Сега съм щастлива майка с успешна работа и колкото и недоразумения да имаме с моя мъж, знам че всичко си заслужава.
Преди да ми кажете, че не ви разбирам ще ви кажа, че много обичам сестра си, която е лесбийка...
Помислете, преди да отговорите, защото тук не става въпрос просто за живота ви (както при аноректичките или алкохолиците), а за вечния живот на душите Ви...
Това ви казва една разкаяла се грешница, блудница, прелюбодейка, бивша горделивка и безкрайно объркана душа... Сега имам надежда.
Бог да ви благослови.
Никой не е станал по-глупав от това, че е попитал...
|