Re: The Drawer / Контакти / Запознанства / Ева и Ева

Медузата Славка

Медузата Славка безгрижно се реела във водите на красив залив на приблизително 200м. от брега. Приблизително, защото разни течения я отнасяли ту по-навътре, ту по-навън от желаната от нея плитчина за наблюдения.
Лятото бил любимия сезон на Славка. Кротко си стояла тя, разперила прозрачните си пипала във водата, събирала слънчевите лъчи и се радвала на прекрасната гледка от разголени загорели курортисти.
Славка много мразела водораслите, те само мътят водата казвала тя, и леко и небрежно яхвала първото по-силно течение, което я отнасяло в морските дълбини. Там на спокойствие си пишела в дневника, нейна утеха и забрава в тежките дни, когато флага бил черен и нямало обекти за наблюдение.
“Ден първи: - температура на морската вода - 26 градуса, време – слънчево, влажност на въздуха – на кой му дреме, важното е, че нудисткия плаж е фул”, казвала си Славка, доволно мятала пипала, които от инерцията и плътността на естествената й биологична среда, нерядко се заплитали на фльонга. Това определено й пречело да заеме подходяща позиция и тя често се оказвала изхвърлена на брега, където милостивите хора я мятали обратно във водата. Тежките душевни травми, от това преживяване тя приемала зле - скитала се немила-недрага по цели седмици, четяла “Престъпление и наказание” и си мислела за тежкия живот на медузата - воайорка.
“Няма справедливост на този свят”, казвала си Славка, но веднага се успокоявала с думите “А можеше да се родя и крава”. Тази мисъл я изпълвала с топли чувства към провидението и желание за личен принос към увеличаване на млеконадоя, което поради липсата на обособен и развит мозък и крайници у медузите, било за щастие неосъществимо. Така успокоена, Славка отново се втурвала към палавото множество къпещо се в залива, наблюдавала, парвала тук там за спомен, и така минавали годините. Дневникът на Славка бил изписан от кора до кора, тя, препрочитайки го отново и отново, потъвала в умиление от прекрасните спомени и избухвала в горчиви сълзи от драматичните обрати на морските вълнения.
“Трябва да зарежа тези си занимания и да стана по-добра медуза” – внушила си Славка, твърдо решена да спаси душата си. “Ще издавам вестник” решила тя, и окачила бинокъла на пирона. Тъй като това занимание изисквало усилия и средства, които в ареала, обитаван от нея, нямало, бързо се отказала. Изпаднала в униние, но естествената й и елементарна нужда да “помага” на всички около нея взела връх. “Щом не мога да издавам вестник, ще разнасям новини” - пляснала с пипала Славка и се втурнала да разнася клюките на дълбочина до 300м. Чадърчето й широко се отворило, ярко се обагрила, привличала погледите на морските обитатели, с потока от информация, къде вярна, къде не толкова. Важна персона станала Славка, чувствала се значима и достолепна. Дори си имала фен-клуб, състоящ се от твърдо ядро: риба – чук, хард-турбо акула, морско куче и водно конче – шампион в регатата Варна - Созопол. Те достойно й пригласяли, когато някоя заблудена морска овца не слушала внимателно или не искала да се включи в богоугодните Славкини занимания.
Неуморната й работа дала резултати – обитателите на залива били осведомени за всеки повей на вятъра, скорост на теченията и подробности от живота в морето. Въпреки това, Славка изпитвала неудовлетворение от свършеното. “Трябва да си намеря ученичка и да предам неоценимия си опит в новинарството” - решила тя.
Чудото се случило, едно попче, член на разширения фен-клуб, привлякло вниманието на Славка. Радост изпълнила душата й, тъй като попчето било новия член на съвета на критиците на морската литературна академия. Поканила го тя на гости на бяло сладко и обсъдили стратегията и тактиката за по-пълно и всеобхватно превземане на новинаския бизнес с елементи на драма, който бил много популярен в залива. Стигнали до извода, че трябва да водят и предаване по морската телевизия. Кръстили го “Море от любов”. В него те обсъждали нищо неподозиращи двойки. “Морето е солено, ние още повече” – било мотото на предаването.
Започнали да ги избягват морските обитатели, някои се преместили в други заливи, други спрели да гледат телевизия. “Защо ли така става?” – чудели се, “Рейтингът ни пада, виновни са от конкурентните предавания” – решили те, а фен-клуба подел рефрена.
Минавало си времето, Славка и попчето така и не разбрали как останали сами в залива, а зрителите отдавна били сменили канала.