Здрасти,lndian.Слушах предаването на Джемини в неделя,13 февруари.Ти ми направи впечатление на много чувствителен човек,което си го обяснявам с това,че си израснала в онези соц-времена,както ти самата се изрази.Тогава май е било по-добре от сега
Както и да е.Искам да ти кажа,че когато аз бях малка много исках да съм момче.Това ми беше детската мечта,едва ли не!Сега изобщо не е така.Не искам да те критикувам или нещо подобно.Просто прочети това,което искам да ти кажа.Играех с момчета,аз самата никога не съм искала обаче от приятели,родители,всякакви други хора,да ме приемат като момче.Което ми е странно,защото докато слушах разговора с теб по радиото открих много сходни черти с моето детство.Знаеш ли,преди четири-пет години и аз бях много затворен човек,не умеех да се приспособявам към обществото,но интересното е,че дори не го исках!Аз като че ли нарочно странях от всички.Брат ми винаги ме е приемал като момче,което ми беше смешно,но от друга страна- напълно естествено.Парадокс!:)
Това да си изолиран от една група,независимо дали в училище,на работа,в арт-средите,в семейството - си има своите предимства.Доколкото разбрах от разговора с теб,ти се интересуваш от Бог,от езотерична литература,изкуство.Казваш,че търсиш Бог.Според мен ти вече си го намерил.Няма нужда да го търсиш.Фактът,че си художник,тоест ти създаваш,твориш,е сигурно доказателство,че си открил божествената искра в себе си.
Извинявай,че пиша така разхвърляно:)Пак ще се върна на темата за изолацията.Вероятно си интелигентен човек и ще ме разбереш,ако ти кажа,че в това да си настрана от еди-кой си или еди-кои си, е допринесло много за твоята проницателност.Когато човек е встрани от нещо,той има уникалната възможност да наблюдава,а именно чрез наблюдението отстрани ти си даваш ясна представа за много неща.Според мен именно на наблюдението се дължи прочутата мъдрост на древногръцките философи,които,сигурно знаеш,са били хора,странящи от народа.Поради тази причина и неприети от същия този народ,смятащ ги за различни и т.н.
Сега се връщам на себе си.Значи,когато станах някъде на 19-20 години аз изведнъж се промених.Казах си,че всъщност да си жена е много по-страхотно от това да си мъж.Защо?Защото,първо жените са много по-хубави същества от мъжете и второ - аз съм се приела такава,каквато съм!Знаеш ли какво разбрах от това - че аз всъщност съм искала да бъда мъж не заради друго,а просто съм се опитвала да съвместя привличането си към жените с модела,който се иползва в обществото,а именно,че само мъжете могат да обичат жените.Тоест,аз съм се опитвала да се нагодя към това общество.Казах си,че съм била глупава или може би всичко това е било част от пубертета ми.Защото точно след 20-тата си година аз се гордеех с това,че съм жена,която харесва жени!Установих,че не е задължително да си мъж,за да обичаш една жена.Тоест,аз отказах да се примиря с установените норми на обществото.
За теб,естествено,нещата може да стоят по друг начин и съвсем друга да е причината,поради която искаш да си мъж!Може,както се изрази ти,това да е една философия.Нищо против!:)
Така.Значи,за Бог мога да говоря множко.Първо да ти кажа,че не харесвам тази дума - Бог.Звучи ми като Биг БрадърНякой те наблюдава,после ти се кара за това,което си направил.Разбираш?:)..За мен Бог не е човек,не е божество,не е икона,не може дори да се намери в църква.За мен това е нещо средно между Път,Истина и Свобода.Най-важното е,че Бог е във всеки един човек.Достатъчно е да погледнеш в Себе си,както случая с теб.Ти си усетил тази божествена искра и вече твориш.Чудесно!Какво търсиш още?Лошото е,че малцина са хората,които могат да погледнат в Себе си и да го открият.Единственото хубаво нещо,което може да направи един човек,това е да твори!Всичко друго е разруха...Независимо дали ще е дете или картина.Това е създание,това е творение!
А,и още нещо...Не бива да упрекваш родителите си,че не те приемат като мъж!Все пак те са те отгледали като момиче.Замисли се,че те все пак са те приели като хомосексуална жена и това е чудесно!:)
Хайде,успех ти желая!
|