Мислех отдавна да пиша по тази тема, когато разгледах фотографиите на Миша Гордин. Веднага асоциирах с Ешър и дори мислех да постна негови неща за сравнение. Може и да греша, но за мен подобни неща са далеко от изкуството. Това са "офисни произведения", което не значи, че ги отричам. Естетични са, но не носят нищо емоционално в себе си. Душевният заряд в подобни неща е равен на нула, поне за мен. Пиша това, защото бих искала да видя какво ви е развълнувало гледайки картина, фотография или просто "нещо".
За себе си - миналата година имаше изложба на Златю Бояджиев в 3 софийски галерии. Преди това бях виждала в книги "Свинарка", тогава я видях на живо. Може би съм седяла над половин час съзерцавайки картината и мислейки свои неща. Беше нещо невероятно.

Поздрави!