|
Alex Paterson [The Orb]!!
В традициите на Шумерските емблематични регалии (знаци на кралската власт) скиптърът - (ORB - златно кълбо с кръст отгоре) - символизира цялостта и единството на всички неща, събрани в оазиса.
Едни считат Орб за онова голямо явление в електронната музика през последното десетиелие, което най-силно е повлияло нейното развитие, в съзнанието на други те са естествени наследници на "Пинк Флойд".
Какъв беше цветът на небето, когато беше млад? Преди 15 години облаците отразяваха цветовете на acid house вълната, помитаща Великобритания, след като стотици хиляди скучаещи умове се идентифицираха в новия вид dance музика и намериха спасителен път за бягство от мрачната британска сцена.Алекс Патерсън е един от онези музиканти, които бяха насърчени да създават собствената си музика вдъхновени от 24-часовите партита. Отвореността на хаус музиката по онова време означава липса на каквито и да е правила. Когато Орб привеждат в действие колажните си трикове, това предизвиква и понася ехото, че всичко е възможно, и те го доказват; преобръщането на класациите без използването на вокали в композииците е единият резултат от шутовското чувство на Орб за абсурда, както и прехвърлянето на емоционалното въздействие на изследването на постранството чрез внушение и непознати семпли - още един умен ход. През Ренесанса биха нарекли това "алхимия". Наистина всичко е променено. Когато авторът на тази статия е бил млад, всичко в полето е танцувало. Сега пътува със златна кредитна карта към остров, огрян от слънце. Времето тече бавно, когато гледаш часовника. Сцената е изминала адски дълъг път. Ембиънт музика в класациите? Майтапите се, нали?!
Историята как The Orb вкарват некомерсиалната си музика в Planet Pop вече е известна приказка. Как едно бившо "roadie" на пост-пънк групата Killing Joke, Alex Paterson и неговия приятел Jimmy Cauty участват във вечерта на Paul Oakenfold - Land Of Oz, като създават първия chill-out heaven, който зареждат с колкото се може повече апаратура, изобретявайки ambient house музиката през онова незабравимо лято на '88.За Alex, gолям dub фен и работещ в лейбъла на Brian Eno (което до голяма степен захранило ambient интереса у него), създаване на The Orb било само въпрос на време. Групата влиза в студио и записва ‘Tripping On Sunshine’ и дебютния си сингъл ‘Kiss EP’ - издаден от Wau! Mr Modo, лейбъл, собственост на Alex и на стария негов приятел Youth от Killing Joke.
В началото на '89 The Orb записват парчето ‘Loving You / A Huge Ever Growing Pulsating Brain That Rules From The Centre Of The Ultraworld’, където включват вокалите на Minnie Ripperton. През същото лято парчето е обявено за първия пост-райв хаус химн и хиляди британски party goers посрещат изгревите с него на многобройните партита из Англия.
"Chill out music for clubbers. Ambient House For The E - Generation" - с това определение групата запечатва името си в историята на dance музиката, а клабъри, почитатели на спокойната музика и DJs приемат звука на "Loving You" като свой. The Orb подписват договор с Big Life и тяхното музикално развитие тепърва започва.
В началото на 1990 Jimmy Cauty напуска състава и развива неговия проект KLF. Alex се свързва с Youth и двамата създават "Little Fluffy Clouds". По това време към тях се присъединява Kris Weston (aka Thrash), точно на време за първите live участия на групата. През есента "Little Fluffy Clouds" е представен на публиката, желаеща нов звук от The Orb. Групата е поканена да запише втория си 'John Peel Session', целта на който е да представи и да даде идеи за скоро излизащия им албум.
През април 1991 излиза 'The Orb’s Adventures Beyond The Ultraworld'. Един нов поглед върху хаус и ембиънт, дъб и техно, разтапящи се мелодии, радио клипове и класическа музика го превръщат в клубния chill-out албум, запечатващ невинността на британската рейв култура завинаги. Сега, 13 години по-късно, той още носи атмосферата на стар приятел, който е запазил в себе си характерните белези на това отминало време. След като покоряват чартовете, The Orb тръгват на турне - Alex се грижи за гласовете, мискира луупове и FX от декове, семплери, cd плайъри, а Trash миксира на живо, подкрепен от впечатляващо визуално шоу - формула, гарантираща, че нито един техен концерт няма да е един и същ. Така те доказват, че електронната музика не само може да бъде изпълнявана на живо, но демонстрират и колко невероятно може да е това. През същото лято, когато излиза албумът '... Ultraworld', The Orb се свързват с Primal Scream, записвайки 'Higher Than The Sun', перфектно отразяващ културата тогава и парчето влиза в следващия им албум - 'Screamadelica'.
През пролетта на 1992 поп музиката променя видът и форма си, с идването на бял свят на 'Blue Room' - сингъл, влязал в книгата на Гинес, като най-дългото парче, което някога е влизало в класациите. Когато The Orb са го "изпълнили" в шоуто "Top Of The Pops" ситуацията е изглежда по следния начин - сред визуално шоу, двамата са седяли на маса с бели астронавски костюми, играейки атро-шах. Всичко друго би изглеждало глупаво. Дължината на 'Blue Room' е 39 м. и 58 с. все пак. С този революционен сингъл дуото поставя въпроса кога свършва дадено парче и кога започва един албум.
Приключението на легендарната група не свърша до тук. През лятото те вече са на път с най-голямото си турне до момента, подрепяни от DJ Lewis, с дори още по-впечатляващо визуално шоу от миналия път, с единствената цел да дадат представа за поредния им албум - 'U.F.Orb' - почти два месеца преди премиерата му. Турнето продължава и през годината, радващо хилядите им почитатели. Иронията тук е, че за да видят любимците си, феновете е трябвало да отидат на ambient парти с Олимпийски размери, като въпросните партита вече са приели статуса на редовни събития. Култово им дебютно участие на фестивала Glastonbury, където си поделят сцената с Primal Scream и Andy Weatherall изключително много спомага за бързото покачване на албума в класациите, издаден малко след този легендарен концерт.
Дълбоко dubby и с богата атмосфера, 'U.F.Orb' по-пълно изследва темите заложени още в '...Ultraworld' и е инспирирано от феномена UFО, и по-специално от предполагаемото съществуване на "Синята стая" (The Blue Room) в авиобазата "Wright Patterson" в пустинята Охайо, където твърди се, са държани живи извънземни и функциониращи летящи чинии. Албумът е представен на британската преса по характерен начин - със саундтрак и съпровождащо лазерно шоу в Лондонския Планетариум.Откъси от три изпълнения на Orb през 1993 г. са включени в албума 'Live 93'. Те включват триумфалното им завръщане в Гластънбъри като звезди на сцената на NME в събота вечер, където желаещите да видят The Orb са толкова много, че разпоредителите се принудили да затворят входовете, и уникален концерт, състоял се на неизползвано пристанище на брега на Копенхаген, където на плаваща сцена Orb представян два епични сета - един на залез слънце и един на изгрев.
В началото на 1994 г. новият лейбъл Island Records пуска Малкият албум на Orb Pomme Fritz (The Orb's Little Album). Съдържанието му е доста далеч от извънземното техно и амбианса на U.F.Orb, вместо с хай-тек и хиперсложните ритми те експериментират и достигат мощен електронен звук."Пълен е с ужас, с подчинение, с любов", казва Алекс. Това е виждането на Orb: много ново и доста от старото - "албум за истински фенове на Orb". Това също така е продължение на експеримента, започнал със "Синята стая" и Orb скачат сами от високото, без някой да ги е бутнал.
Вече изморени от очакванията да повтарят вариациите в духа на Little Fluffy Clouds, Blue Room и Loving You, Pomme Fritz е звукът на Orb, изследващ екстремите на електронните звуци.Всъщност това са шест различни микса на един трак, като че Orb казват: "гледай сега, можем да направим 39-минутен сингъл, а можем да направим и 41-минутен албум, каква е разликата?" Малцина успяват да ги разберат.
Албумът Orbus Terrarum от 1995-а, отвежда музиката на Orb на друго ниво, той ознаменува и раздялата с Крис Уестън (Kris Weston), който е заменен от Анди Хюс (Andy Hughes). Богатата електронна текстура и dub триковете от Orbus са най-пълно приложени във фантастичния 'Plateau', който както и също толкова пътуващия 'Valley' са разработени в live set през предишните две години. Безоблачните вълни на 'Oxbow Lakes' са издигнати като сингъл, за да бъдат ремиксирани от Carl Craig в неговите 'Sabres Of Paradise', A Guy Called Gerald и 'Instrumental' - първа сред подобните си, разпознаваема по амбиент корените си от Orb. С 'Orbus' популярността на Orb в Америка още повече нараства. Световното им турне продължава още една година.
Албумът 'Orblivion' е пуснат през лятото на 1997-а. Началото му е поставено в Берлин в дома на дългогодишния член на Orb Томас Фелман (Thomas Fehlmann). В него идеите са кондензирани до 6-минутни удара като контапункт на обширните разходки из различните стилове под вилянието на британската drum'n'bass сцена. Тук може да се наблюдава и темата за края на хилядолетието и теорията "времето се е побъркало" най-сетне е изкристализирала. В албума е включено парчето 'S.A.L.T.' - едно от най-смразяващите парчета, правени някога от Orb, в което се появява безумното "666" на Дейвид Тюлис от пиесата на Май Лий "Голите" и енергичното 'Toxygene' (игра на думи: думата е съставена от две думи - кислород и отрова), коструирано от остатъци на отхвърлен ремикс на Жан Мишел Жар, Orb успяват почти да го "вкаменят" на второ място в британските класации.
В началото на 1998-а Orb имат само няколко "малки" участия като 'Le Petit Orb'. Новата, с размер "на една човешка длан", версия на сценичното им шоу дава възможно на групата да пътува по-свободно и да тества новия си материал, представяйки парчетата си в развитие.
Същата година Роби Уилиамс (Robbie Williams) става част от екипа и следва записът на кавър версията на старата песен на Би Джийс (Bee Gees) 'I Started A Joke', в стил реге, - за благотворителния албум 'Seven Days In May' (по късно включен в 'Auntie Aubrey's Excursions Beyond The Call Of Duty - The Orb Remix Project Part 2'). 'U.F. Off' също е реализиран, както и 'Best Of', който се опитва да представи постиженията на групата в перспектива. Като част от честванията Orb правят greatest hits' set в Лондонския "Роял Албърт Хол" (Royal Albert Hall).
В началото на 2001-а се състои премиерата на шестия студиен дългосвирещ албум на Orb - 'Cydonia'. Както и дотогава, 'Cydonia' изследва експерименталните крайности на ambient, techno и drum'n'bass музиката. Албумът е записан в Берлин и Лондон, следвайки по петите 'Once More' от 1997-а на Alex и Aki Omori. Записана като сингъл с ремикси на Jimmy Cauty (Scourge Of The Earth), Tom Middleton (Jedi Knights/Cosmos) and Bedrock (John Digweed & Nick Muir), Once More е подсилена със зашеметяващата deep house преработка на 'Little Fluffy Clouds' от Danny Tenaglia, който вдъхва нов живот на тази вече утвърдена класика.
През лятото Orb участват в американско турне (Area One Tour) заедно с New Order, The Roots, Outkast, Derrick May и Carl Cox. Също през лятото на 2001-а лейбълът Badorb.com, който извършва само онлайн продажби, решава да предложи новия материал на Orb - ексклузивно само по мрежата. За жалост този амбициозен проект продължава само една година и е спрян поради административни проблеми. Твърде тъжно защото идеята е била всеки месец да се излъчва нов запис/ mp3. Преди закриването си лейбълът успява да излъчи интересна музика от 'Prayer Box', S.E. Berlin, Autolump, Kreature, Multiverse, Kyle Zeto, Electric Chairs и Loophead и последния Orb - 'Daleth Of Elphame EP' - който включва I Am The Red Worm. Поръчките за онлайн покупки идват от целия свят и още веднъж доказват предаността на феновете на групата.
През 2002-а немският лейбъл Kompakt пуска версия с три трака: 'Kompassion EP' съдържа Cool Harbour, Gee Strings и Dilmun (който се появява в Pop Ambient 2003, Kompakt CD). В началото на 2003-а Алекс прави "своята лична колекция" - 'The Orb's Back To Mine' - mix CD за известната поредица на DMC. През лятото новият албум - Bicycles & Tricycles - е пуснат в Япония, той включва алтернативни миксове на тракове, които ще се появят за световната премиера.
Свободомислещият 'Bicycles & Tricycles' е традиционно пълен с чувството за хумор на Orb, както и с усещането за мрак, любов, сложно и просто, обединявайки всички елементи, които правят албумите на Orb уникални. Този албум е представен във Великобритания и Европа от новия лейбъл 'The Hexus' в началото на 2004 г. В него Alex Paterson е заедно със Simon Phillips (Prayer Box) и John Roome (Witchman), Thomas Fehlmann (That Swiss Fella), Fil (Autolump), Jimmy Cauty (Custerd) и вокалистките The Corpral и Soom-T (Monkeytribe).
Предстои друг проект на Orb - албумът 'Custerd' - проект на Алекс и съоснователя на Orb Jimmy Cauty - 'MadOrb' remix на Алекс и продуцента на реге Mad Professor и екслузивен ремикс на 'Blue Room', който ще се появи при представянето на BBC Radio One show 'The Blue Room'.
Движението на Orb продължава. Оставя след себе си виждания, тайни, идеи, легендарни записи и изпълнения на живо. С разчупеното си виждане за музиката, Orb играе централна роля в развитието на електронната музика и на тях се дължи новопридобитото умение да чуваме цял спектър различни звуци, насочвайки всичко към една и съща точка. Те успяват да покажат, че музиката може да е движеща сила за идеи и информация и че силата на тяхното въображение е дало тласък на съвременната електронна музика. Orb продължават да се развиват и продължават да носят удоволствие. Времето върви бавно, ако си гледаш часовника. 15 години са много за всеки секундомер но кой ли се интересува от стрелката?
by NewMusic Agency
sound.vision.soul
Редактирано от junglistic-sistaz.com на 08.12.04 20:37.
|
[17 Sept. Spartacuz club] [re: K.]
[17 Sept. Spartacuz club]
