|
|
| Тема |
 ... |
|
| Автор |
So_HaPpY (42) |
|
| Публикувано | 08.12.04 13:44 |
|
|
|
- ...има голяма част привидни нихилилисти...
- Какво искаш да кажеш?
- ...без страдание не можеш да разбереш щастието... - лека тъжна усмивка стопли скулите
- Пак не разбирам, май изглупявам. Говори простичко, като за иди... като за мен.
- Хм...простотата може би е най-големият враг на анализа - не се променя, твърде е праволинейна някак, още по-отвратително е, че е високомерна.Но нека обясня: на голяма част привидно не им пука, уж не ги боли.
- Е...значи са щастливи?
- Дали са привино щастливи, или дали привидно не са били нещастни - нека те самите кажат. ...далеч от щастието повече го цениш.
- Не всеки си признава. - каза го някак на пук, почти тропайки с крак.
- Откровеността е сила. Да се обърнеш назад честно - още по-голяма. Миналото винаги е по-минало от настоящето, но...
- Пак не ми отговори - къде е истината?
- Е...говорихме си за щастието и нещастиено, не за истината. Тя винаги трудно се е постигала. Който е убеден в своето мнение, в своя извод - нека да го заяви. Някак по-благородно е ако щеш. Също като "първата крачка".
И пак стана тихо и стените потекоха.
Магически театър. Вход не за всички, не за всеки. Само... за... умопомрачени!Редактирано от So_HaPpY на 08.12.04 13:45.
| |
| |
| 
|
|
