Ами аз нямам предвид замислена специална изненада, тип да ми затворят очите, да ме заведат до някъде / нещо, и да ми ги отворят с "та-даа!", след което аз да падна от радост / възхита / умиление или каквото там още може да включва (приятната) изненада.

Изобщо не говоря за това. То това е даже натоварващо, чувстваш се длъжен да реагираш така, както може би не ти идва отвътре, само за да възнаградиш чрез демонстрираното си щастие другия човек за усилията, които е положил да те види щастлива...

Малко е като да ти разкажат виц, на който знаеш, че трябва да се засмееш, и че "аз този виц го знам" е грозен и неблагодарен отговор.

Та исках да кажа, не обичам да ме товарят с очакванията си
И затова и аз не товаря.

Няма какво толкова да му се мисли, нещата трябва да си идват естествено, не да се режисират предварително. Така е за мен.

Ще ти дам пример с готвенето, аналогично е - предпочитам да готвим заедно и после пак заедно да си хапнем сготвеното с кеф, отколкото да ме изненадат с предварително сготвена вечеря специално за мен. Ценя повече миговете, прекарани в заедност, отколкото тези, които някой е прекарал сам, мислейки за мен. Някакси това второто не мога да го усетя и почувствам съвсем, затова се плаша малко от такива ситуации - някаква недоразбраност остава да витае из въздуха...

Не знам дали го обясних...

2:30 АМ е, простете ме за склонността да се оливам в откровеничене...

My heart expands, 'tis grown a bulge in it,
inspired by your beauty... effulgent