|
|
| Тема |
 Честито! |
|
| Автор |
Jesy (®) |
|
| Публикувано | 31.10.04 20:00 |
|
|
|
Тази нощ е нощта на Вси Светии, за мен тя винаги ще остане забулена в загадъчност, специална и уникална. Преди 8 години в тази нощ Бог ми даде най-големия дар който някога съм получавала, позволи ми да усетя с всяка фибра на тялото и душата си, че съм намерила половинката си – онази неизменно свързана част от нас с която кой знае кога и защо сме се разделили, но всеки миг чувстваме липсата и. Някак свикнали да сме сами често не осъзнаваме какво ни трови, каква е тази празнота дори в моменти на щастие.
Във всеки тежък момент, когато губя цел и смисъл, когато потъвам в блатистите дълбини на страхове, безверие, отчаяност и лоши мисли има един лъч който осветява пътя за връщане, една крехка нишка, която обаче е достатъчно здрава за да се прихвана за нея и да издрапам.
Всеки Божи ден благодаря за това!
Тази нощ, нощта на 31 срещу 1 ноември се е отбелязвала в много вярвания и религии, от много народи. Почитана е от много окултни учения, версиите са доста и злоупотребите предполагам също, но знам едно – това наистина не е случайна нощ. Дори да забравя този нощ винаги се намира нещо да ми я припомни и то с такава сила, че никога да не се усъмня че е случайно.
Сигурно вече се питате защо е този постинг? Ще ви кажа.
Вярвам, че седмицата която чества този празник наистина е духовна, това е времето в което сме най-близо до вътрешното си Аз и можем да се вслушаме в него. Няма случайни неща и въпреки всичко се случват странни неща, съвсем нормално – това са знаци на които обърнем ли гръб все едно обръщаме гръб на себе си. Това е най-подходящото време да разберем кое е добро и кое не, да намерим отговори на въпроси, да усетим кой е истинският ни път. Това е времето в което сме най-отворени за Себе си, най-добре можем да се чуем и е добре да не се маха с лека ръка на него...
Щастие...
Важни са пътищата със сърце...
| |
| |
| 
|
|
