Плачат пак очите ми, гаснат пак мечтите ми,
тебе пак те няма у дома, така ми липсваш.
В нощите, безлунните, с устни нецелунати,
пак се моля тъжна и сама, да се завърнеш ти.

Навън изгрява ден,но остава тъмно в мен,
за мен единствена ти, ти си слънце в мойте дни.
Навън изгрява ден, но душата плаче в мен, върни се ти, върни,безкрайно знай ми липсваш ти.

Плачат пак очите ми, гаснат пак мечтите ми,
безнадеждна чакам у дома, пред телефона.
В нощите, безлунните, с устни нецелунати,
пак изричам тъжна и сама, че теб обичам аз.