Аз съм писала текста, приемам забележките. Имам малко особен начин на писане, защото съм израснала с едно Бг списание, което доста ми е повлияло (явно). Лошо е ако започна аз да не си разбирам какво съм написала...

Не се притеснявай, Джемини няма да отбележи похода като дейност за защита правата на ЛГБТ. Ако в похода участват и се планира само за ЛГБТ, който заедно вземат, че срутят парламента и заведат дело срещу прокурора да речем за дискриминационните положения в наказателния кодекс, тогава може да се спори дали ЛГБТ не са се вдигнали заедно да защитават правата си.

Това е обикновен поход. Мирен при това. Идеята за името и за похода се роди в Джемини и ние поканихме и други правозащитни организации, така че не е Мероприятието на Джемини.

Така или иначе времето ще е лошо и вместо този поход мислим с другите организации над една хубава за нещо по-значимо след около месец.

На другите ти коментари - определено има от какво да се буди обществото. Темата е ужасно дълга. Вчера докато закусвах със сутрешните телевизионни блокове, една народна представителка каза, че нашето общество има далеч по-важни неща да решава и да се занимава от правата на малцинствата и отношението към тях. Едно на ръка, че се сетих за онзи виц (надпис в тоалетната: Когато станем мнозинство, ще ви питам кой е обратен...), но изказването й ме наведе на далеч по-мрачни мисли. Още повече, че "по-важното" нещо е проекто-закон за меценатите. От опит съм се убедила колко малки хора се възприемат като Човешки същества с права, които не преживяват ден за ден, докато нещо се случва около тях. Знаеш ли, че в заведенията нямат право да ти искат 20 ст. за тоалетна? Против закона е. Ама си плащаш, защото като не си платиш, ще те пратят да ползваш нечия друга тоалетна. Знаеш ли, че могат да ти се искат документи само ако си заподозрян в криминално деяние?

Като се замисля, сигурно много хора ги знаят тези неща, но май не им пука. Това с интеграцията и с равноправието на повечето хора им звучи като идеала на някой друг, на някоя организация, на една "групировка", на едни други хора. Това нас, обикновените хора не ни засяга.

Ето, пак се отплеснах в писане.

запазвам си правото да не съм права и когато ми е удобно да съм неудобна