И в дните, които полепват по прозореца ми, когато вдигна щорите сутрин, има много дъжд. Вали, ако се надвеся над непознатото, ако сънувам, ако се сбогувам или просто прекрача прага… Локвите се преместват в обувките ми и се настаняват удобно с наглата си демонстрация на студ.

Опитах да проверя последиците, спазвайки препоръката, че е добре да правим това, което смятаме, че не можем. И обходих един дъжд от край до край, мислейки, че не мога да настина.
Сега си меря температурата. Все още си представям, че съм дишащ кораб, но не чакам попътен вятър, а правя от платната носни кърпички.

Спестила си ми бодлите, но само по тях мога да се изкача, за да достигна цвета на розата и да надникна отвъд.
Засега само наблюдавам как се е изчервила тази ромоприкривателка и пия чай:)


Ето какво си спомних:

„ Защо никой досега
не ми е изпратил
някоя страхотна лимузина,
как мислите?
Просто защото винаги съм
имала късмета да получа
една прекрасна роза.”

Дороти Паркър


Благодаря!