Усещам, че не ми е достатъчно да ти пожелая да си щастлива...
Нищо, свързано с теб, не би могло да бъде еднозначно и безпространствено... Ако има нещо, което искам да ти подаря, то е звук. Глас. Плътност.
Думите днес не ме слушат. Как се нарича обратното на сензорна депривация? Не мога да филтрирам измежду чувствата и образите и спомените това, което искам да ти кажа, но с цялата си душа благодаря на ”случайностите”, довели те при мен. Понякога не искам да разбирам. Искам просто да ни има.

Най-голямата тежест ни огъва, притиска, поваля ни на земята. Но в любовта лирика на всички времена телата копнеят за тежестта, която е образ за интензитет и пълнота. Колкото по-голяма е тя, толкова по-близо е животът ни до земята, толкова по-реален и истинен.

Пълното отсъствие на тежест води дотам, че ставаме по-леки от въздуха, отлитаме и се отдалечаваме от земята и земното така, че сме само наполовина истински и движенията ни са колкото свободни, толкова и незначителни.

Кое да изберем, значи? Тежестта или лекотата?

Парменид си е задал този въпрос в шест век преди н.е. Видял, че целият свят е изграден от двойки противоположности: светлина - тъмнина, нежност - грубост, топлина - студ, битие - небитие. Според него единият полюс *светлина, нежност, топлина, битие) бил положителен, другият - отрицателен. Всичко това звучи елементарно, но съвсем не е безпроблемно: кое е положителното - тежкото или лекото?

Парменид отговорил: лекото е положително, тежкото е отрицателно.

Бил ли е прав или не? Това е въпросът. Сигурно е само едно: противоречието на лекото и тежкото е най-тайнственото и многозначителното от всички противоречия.

... малко доста свободен превод по Милан Кундера :)

Студено е. Въпреки това ще ти сънувам пролет...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите