|
Замисляли ли сте се някога,защо нащата Стара Майка Земя се върти по цял ден през последните няколко милиарда години?Може би,защото откакто се е пръкнала на бял свят в тази Вселена,нищо друго не е правила.А какво ли ще стане,ако някой ден реши,че иска да прави нещо друго?...едва ли ще разберем.
__________________________________________________________________
Беше много малка,когато това се случи,ала достатъчно голяма,за да умее да помни...и да познае гордостта.Излезе на сцената и свири,а там беше цялото училище.Никой не я познаваше,никой не вярваше,че от тези малки,слаби ръчички може да излезе музика...Но когато излезе на сцената,тя вече не беше тя.Тя беше проводник на някого,на нещо много по-голямо и по-истинско,по-зряло...На цял един живот излят в музиката...Когато свърши, на душата й беше леко някак...чувстваше,че е изпълнила това,което трябва и нищо повече.Погледна към залата-хората бяха на крака...
Тя така и не можа да забрави сълзите и радостта в очите им- онова необяснимо докосване на душата чрез музиката.Това докосване и този въторг я опияниха-за нея това беше власт и наркотик.
И тя посвети живота си на това,да повтори този миг...
Ставаше все по-голяма,все по-силна,по-знаеща,амбициозна,всеотдайна...успехите идваха и си отиваха ,но този миг не се повтори.Никога повече.Тя искаше да се посвети на музиката,но не обичаше музиката...тя обичаше властта,която имаше чрез нея над тези,които я слушаха.
Но властта й отслабваше ,защото в душата й вече имаше суета и гордост,а не смирение...
Гордостта стана цел,а работата-навик-окови,които се стягаха около нея всеки ден.
Един ден тя каза КРАЙ. ...И счупи оковите.Никой не разбра какво прави и защо го прави.Но тя беше свободна.Свободна да бъде себе си...
__________________________________________________________________
Казват,че щастието, и нещастието имат много лица и това,кое от всичките виждаш,е единствено въпрос на гледна точка.
Казват,че успхът също има много лица,но най-истинското от всичките е онова,което ни води към щастието.
Но какво е щастие?
Една целувка?Един поглед?една дума?Една цигара?Един миг?Глътка въздух?
..първата глътка въздух сигурно трябва да е шокираща...и всяка следваща е просто навик...който бавно и сигурно те води към смъртта.
Първата цигара те замайва и опиянява...и всяка следваща е просто навик,който бавно и сигурно те води към смъртта.
Един поглед,една дума,една целувка може да бъдат достатъчни да осмислят цял един живот... и всяко "обичам те"да е навик,който бавно и сигурно те разрушава...
Поздравявам всички,за които 01 октомври е начало на новата учебна година в старото,познато поприще и онези,които са се избрали да се откъснат от навика,за да бъдат себе си и за които 01.октомври е началото на нов живот
Успех!
|
"...за градивната разрушителна мощ на навика"
