Защото, каквото и колкото да си говорим - Думите, сами по себе си - нищо не значат...Ако не съумеем, да ги превърнем в Диалог...В който, Чуваме и Ни Чуват...В който, Слушаме и Ни Слушат...В който, Питаме и Ни Питат...В който, Отговаряме и Ни Отговарят...
След, като човек не разбира нечие Мълчание, значи просто не е разбрал И Думите, преди него...Иначе - нямаше да Гадае, защо някой Мълчи...А щеше да Знае...Или, евентуално да Пита...
Т.е това, което искам да обясня е, че Не Можеш ли да кажеш: " Обясни ми, защо мълчиш..." с ясното съзнание, че този Отговор ще ти бъде Даден - значи Проблема не е В Мълчанието...А в същото, между многото Думи, преди да остане само то...