Напълно съгласна, че прошката е превъзмогване.

И само един коментар. Не смятам, че трябва да искаме да е същото. Защото това някак предполага, че не е ли същото, значи е по-лошо. Ако хората могат да си простят - нека да е друго. За мен, достигнем ли до желанието да поискаме прошка, достигнем ли да желанието да си простим - значи можем и сме готови да преминем в един по-друг етап на отношенията си. Значи, че отношенията ни са се обогатили. Станали са по-пълни и т.н.
Нали няма идеални хора. Как бихме могли да искаме да има идеални отношения. И ако преминем през всички трудности на напасване на ръбовете ни, може би достигаме почти идеални отношения:-)

Ако искаме дъга, трябва да се примирим с дъжда...