... не е излишна.
Може би има и прошки, които са лицемерни. Но не може да се твърди, че всяка прошка е такава. Може би има и много нехайно поискани прошки, с цел оневиняване - и нищо повече. Но пак не може да се твърди, че всички прошки се искат така.
Да, вярно... С "простено да ти е" нито се заличава стореното, нито се забравя, нито спира да те боли. Но и никъде не е казано, че това се случва, нали? Според мен, идеята на прошката е в нещо малко по-различно. Според мен, "прощавам" означава "имам силата да превъзмогна случилото се" - да не го задържам в себе си. Имам силата да продължа нататък въпреки, а не без... Нещо като:
Боли ме. Но въпреки това мога да продължа нататък.
Помня. Но въпреки това искам да си запазя вярата.
Станалото - станало. Но въпреки това ще оцелея.
Ако наистина другият ти е важен - можеш да си позволиш лукса да пренебрегнеш сританото си его и да продължиш нататък. Никой не казва, че ще е същото, разбира се, но и никой не казва, че няма да е същото...

Ако другият не е важен... хъм... как беше... "убий простака с мълчание"... В случай, че няма с какво друго да го убиеш...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...