Не зависи ли това от човека срещу теб, от това колко "качествен" е той по твоята ценностна система ... Защото има прошка, аз мога да прощавам и съм прощавала на хора в които вярвам, на чисти, смели и стойностни хора. На такива които съзнават грешката си, застават зад нея с вдигната глава и виждам, знам, усещам, че наистина съжаляват, че наистина не харесват сторенето и то няма да се повтори...
Всеки греши, всички непрекъснато дърпаме низа от несполуките и грешките си, но това не ни обрича надявам се ... защото ако прошката я няма, то лично аз ще се почувствам обречена.

Обречена без любов... обречена без приятелство, защото не съм безгрешна и едва ли ще срещна безгрешен човек.

Лицемерно е да искат прошка хора, които не съзнават и не признават грешките си. Лицемерно е да се дава прошка просто ей така, без да се осмисли и преживее... Всъщност и двете са слабости и почесване по егото:-)

И след всичко ще кажа, че си права. Ще се обърна малко срещу собствените си думи, отричайки собствените си писания, но нещото което не ми харесва, което гоня от мен, но за жалост то винаги се доказва е, че : Човек който направи нещо долно веднъж, ще го направи и втори път...

Шибан живот, въртележка....

Хубав ден :-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите