Прошката е форма на лицемерие. След нея нито забравяш, нито извиняваш, нито изчезва болката, нито се заличава стореното. Прошката е успокоение за сгрешилия, че някой може да продължи да живее с него и след стореното. И? Какво от това, след като вече нищо не е същото? Забележи, не говоря за мъст, а просто, че случилото се си остава в миналото, което е отчайващо недостижимо и никакви молитви или прошки не могат да стигнат до него и да променят нещо.
Прошката е излишна. Дори след нея, вече бездруго ще се гледаме с различни очи.

.......Колко нестандартна съм....питай ..Кати .....