Дали хората осъзнават или не... хъм... всеки отговаря за себе си.
По-важно ми е аз дали осъзнавам какво правя, когато изричам "прощавай"... от колко дълбоко в мен извира то и съпътства ли го истинско покаяние.
Още по-важно ми е, когато изричам "простено да ти е" - да знам, че никакви утайки не остават в душата ми. Защото иначе и най-малкото петънце, изтървано от поглед, с времето отново се превръща в обикновена мръсотия.
Иначе и в двата случая предпочитам да си замълча.

А днешният ден е формален... веднъж в годината да имаме добър повод да надникнем в себе си и да ни се поразмърда съвестта. Иначе всеки ден е добър ден за Прошката - да я поискаш и да я дадеш - когато е от дълбините.

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...