|
Тема |
Re: Прошката е мистичен акт [re: Koтkaтa Mapтa] |
|
Автор |
Aby (®) |
|
Публикувано | 22.02.04 16:57 |
|
|
Прощавам лесно, дори забравям лошите неща до момента в който Нещото е Не простимо по моята ценностна система. За щастие това се случва рядко, тогава просто го изхвърлям, гледам да се махна от него, да избягам и отново забравям... В даден миг като се обърна и помисля, виждам, че съм простила или вече съм в състояние да го сторя...
Което съвсем не означава, че отпечатък не е останал. Огледалото през което вече гледам човека е спукано и доста повече взиране е необходимо за да съм сигурна, че това което виждам е истинският образ... А не съм добре с очите и предпочитам да не се кьора толкова...
Израстнала съм с убеждението, че лошите мисли, чувства... таенето на неприятни спомени са пагубни. Вредни са за нас и ни изяждат духовно. Как успях да го постигна не знам, не беше трудно, предполагам или ми е заложено или обясняването на това от ранно детство ми е повлияло, но не задържам лошотията в мен и съм много щастлива от това. Както казва майка ми: Щастлива, че мога да забравя...
Път след път, пътища много...
|
| |
|
|
|