Re: Та тъй... / Контакти / Запознанства / Ева и Ева

Дай да преместим разговора в една тема, че станах разногледа :-)

Рецепта имам ли, питаш...
Не, нямам. В това отношение съм благословена. Овен с асцендент Лъв. Пълен девети дом /Стрелец/... Виж ми титлата. Аз се самоподдържам. Колкото и ниско да изгоря, винаги остава незагаснала искрица. Духва вятър и аз пламвам. За себе си не се страхувам, преодоляла съм го. И ми се иска да можех да подпаля друг, да му дам начален тласък...

С водата е трудно. Тя не гори.
А с Рака май е най-трудно от всички водни. Манията му за сигурност е неосъществима на тази земя. Ако не се страхува, че ще го изоставиш, се страхува, че ще умреш. А всеки някога умира. И това е най-подлото изоставяне, без обяснение, без да можеш да вдигнеш скандал...
Нямам идея това как се превъзмогва. Не мога да изхождам от себе си в такива случаи. Но мисля, че единствената сигурност, която наистина можем да имаме, единствената опора е навътре... в дълбочина... центрирана в самите нас... Докато я търсим извън себе си, винаги ще бъдем наранявани, независимо колко наистина ни обичат. Няма човек, дори просветлен, дори Дон Хуан, който да може да ни влее тази стабилност. Там сме сами, тотално, ужасно, съвършено сами. Докато се вкопчваме в този отсреща, винаги ще се разочароваме, въпреки най-искрените му усилия.

И колкото повече си мислим, че ни наранява и разочарова другият, а не че раните и разочарованието са в нас, толкова повече ще се затваряме и ще ни боли и толкова по-аутистични ще ставаме. Толкова по-несподелен ще бъде светът ни. Толкова по ще сме лоши, нападащи /за отбрана/... толкова по ще сме тъжни... толкова повече ще сме откъснати от Бога. От извора на живот. И от другите. Защото всъщност поставяме на пътя им непреодолими прегради. А им се сърдим, че не ги прескачат. И не е ясно какво всъщност искаме - да респектират дистанцията или да сринат защитните ни ограждения и да ни обичат въпреки всичко... и да ни принудят да ги обичаме.

Тежка орисия е рачешката. Поне на мен така ми изглежда и много блокирам пред Рак, защото моите методи не хващат дикиш. Не знам как... може би малко по малко... милиметър по милиметър... може би с години... Но това е адско напрежение и изпитание за човека, който се е осмелил да те заобича. Защото той рядко получава сигнал, че авансите му са уместни, а това може да обезоръжи и най-упорития влюбен. Имам една приятелка, художничка, чийто мъж я обикаля около 6 години, преди тя да поддаде. Просто в един момент сякаш се случи чудо. И никоя моя обработка не даде видим резултат, а за невидим не знам. Какво се случва в дълбините на един Рак е мистерия... еле пък за рогат добитък като мен.

Мога да ти предложа само услужлив ритник...

И разговор.

(НЕ-)ДОВЕРИЯ

Колко ли дълго си градил
своите язовирни бентове,
че са станали толкова яки,
непропускливи,
бетонни?
Вдигал си ги болка по болка
все по-високо
да не избликнат сълзите.
Всички тухли от смазана вяра и среднощно безсъние
слепил си с паяжини от лунно страдание.
Укрепил си се здраво в окопи
от чуждо презрение
и заковал си прозорците
със своето надменно безразличие.
А пък аз, наивната, искам
да изкъртя дъските
и жълти пердета да сложа,
да заровя окопите
шепа по шепа
и да срина стените,
язовирните бентове,
за да ме пречистиш със сълзи.
И в нашето двойно безсъние
да отгледаме вяра.

август 1999

This is why the lady is a PUNK!