Аз май имах предвид не прикриването на тревогите ОТ или пред другите /което е от едната страна на комуникацията/ а недопускането или преодоляването на параноята 3А другия /да не би да му се случи нещо, да изчезне безследно или да ни разлюби - О, ужасТ/... Опитвам се да не си позволявам лукса да бъда "хиперпротективна" спрямо хората, които обичам, защото това а) ги товари допълнително, б) издава недоверие в тяхната способност да се справят сами и без моята неотложна помощ и в) е адски досадно. Само се опитвам на този етап и никак не ми е лесно с Луна в Козирог. Вместо това, ако толкова имам нужда да си изразходвам грижовната енергия, обикалям в кръг около дупките им. Докато са долу, не преча, а когато си покажат нослето и ме нахокат, това е признак за оживяване

Другата страна, за която ти говориш... там наистина всичко е много тънко... Кога "помогни ми" се превръща повече в хленч, отколкото в реална потребност от помощ? Кога "нищо ми няма" всъщност е отбранителна реакция? Кога е неспособност да приемеш помощ, кога е гордост, кога е страх, кога е...

3наеш ли, съвсем наскоро ми се случи да общувам само с въздухари. Една вечер беше, хората нещо не бяха на кеф, на мен нещо ми беше спаднал тонусът, а незнайно как се озовах заплетена в сложен близнашки дебат, в който имах чувството, че се опитват да ме възпитават на всичкото отгоре. И колкото повече се затягаше разговора, толкова повече аз абсолютно неуспешно анонсирах "не ми давай акъл, не ме карай да мисля, просто ме гушкай". Никва реакция. С резултат, че си легнах скапана и разревана хем от собствената си неспособност да споделя нуждите си, хем от отсрещната неспособност да се вникне в тях.

Та, исках да кажа, че даже и табелка да си окачиш, много неща зависят от желанието, капацитета и възможността на този отсреща да ти прочете анонса. Ако да кажем, той ти говори на японски, а твоята табелка е на хинди... еми... Но това е моментно. Никой не е винаги разбрал и никой не е винаги неразбран. Нито можем да се сърдим на друг за подобни разминавания, нито можем да измъчваме постоянно себе си. Може би колкото сме по-внимателни и не само чуваме, но и слушаме, толкова по-доволни и стоплени ще си лягаме...

Цял роман стана.
Усмихвам ти се

This is why the lady is a PUNK!