Емили Дикинсън

Сърцето търси първо удоволствие -
а после да не го боли -
а после малките упойки - със които
страданията да понамали -
а после да заспи - да заспи за дълго -
а после, че ще бъде най-добре -
щом иска неговият Инквизитор -
да има свободата да умре.

* * *
Научихме любовта добре -
буквите - думите - първа глава
от книгата - и откровението -
сякаш пресъхна подир това.
И тогава всеки от нас -
видя в другите очи -
светло незнание на дете -
детско незнание - да личи.
Което единият не бе разбирал -
искаше на другия да обясни.
Уви! Голяма е мъдростта -
и истината - с много страни!

* * *
Някои мислят правото да загинеш
за неоспорвано право.
Опитай се - и веднага Вселената
ще те погледне сурово -
и ще изпрати отсреща полиция.
Не можеш и да умираш по желание -
без Природата и Човечеството
да ти направят дознание.

* * *
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.

* * *
Раят е толкова далече -
че е във стаята до нас -
ако приятел чака в нея
съдбовния си час.

Каква ли сила е в душата -
да може тя да изтърпи
шума на идващите стъпки -
отварящите се врати


* * *
Плачът е нещо незначително -
въздишката - е нещо дребно.
Но от товара им натрупан
човек умира постепенно.


* * *
Миналото е особено създание,
щом го погледна в лицето -
не знам
дали ще получа възторг -
или пък срам.
Ако го срещнеш без оръжие,
по-добре побегни -
че неговата ръждясала пушка -
понякога - гърми.

* * *
Вода - от жаждата се научава.
Земя - от прекосени Океани.
Възторг - от соазми в мрак,
Мир от войни за него водени,
Любов - от плесента на спомена -
И птиците - от Сняг.

* * *
Много безумие е най-върховен смисъл -
за поглед, който различава.
Многото смисъл е най-чистото мезумие -
Където множеството обладава.
Ти си нормален - щом си се оставил
на туй, което се надига.
Опъваш ли се - ти ще си опасен -
и окован с верига.

* * *
Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че ще ни навикат.
Колко мрачно е да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.