Космосът на водната капка - И Сон-Сон

Една планина
в капка вода.

Един човек
в капка вода.

Росата се люлее върху листата на тревата.

Планината се люлее.
лицето се изкривява.

Космосът пада и се чупи.

***

Пролетен дъжд - Пьон Йон-Но

Тих далечен зов се чува.
Излизам и се оглеждам.
Само един млечнобял облак, потънал в дрямка,
безгрижно и лениво, сякаш е много уморен,
се разхожда по синьото небе.
О, душата ми е тъжна, без да е изгубила нищо!

Тих далечен зов се чува.
Излизам и се оглеждам.
Само дъх на цвете, трептящ и невидим,
като смътен спомен от минали дни,
се свива в благоуханната си гордост!
О, гърдите ме болят без да са прободени!

Тих далечен зов се чува.
Излизам и се оглеждам.
Вече няма следа нито от млечнобелия облак,
нито от дъха на цветето.
Само пролетният дъжд,
мокрещ червените крака на гълъба,
пада на сребърни нишки безмълвно като грижа!
О, моята душа чака човек, който няма да дойде!

***

Рисунка с туш - Ким Джон-Сам

Върху тила на вола, който пие вода,
е поставена ръката на баба.
И този ден са прекарали заедно.
Краката им са подути.
И двамата са самотни.


***

Автопортрет - Ким Джон-Мун

Аз, който съм под себе си, съм скала,
в която се събира тъмнината на дълбокото море.
Тишината издъхва като черупка.
Съзерцанието, завързано за водораслите,
се лепи по гърба ми.

Аз, който съм пред себе си, съм водна пяна,
изпръскала светлината над морето.
Диханието се скита по хоризонта.
Горчивата усмивка, родена във вълните,
се появява на очите ми.

Аз, който съм върху себе си, съм морски вятър,
който се вихри и се загубва.
Тъмнината и светлината се заплитат в едно.
Желанията, които бродира ятото чайки,
текат в моята безкрайност.

***

Нощ - Ким Дон-Мьон

Нощта
е езеро, забулено в синя мъгла,
аз съм рибар, който лови сънища
от дървената лодка на съня.


***

Моята душа - Ким Дон-Мьон

Моята душа е езеро,
греби в него.
Ще прегърна бялата ти сянка,
като нефрит ще се разбия в твойта лодка.

Моята душа е пламък на свещ,
затвори вратата.
Ще трептя в копринените ти поли и тихо
ще изгоря докрай, без нищо да остане.

Моята душа е пътник,
посвири ми на флейта.
Под луната ще слушам и самотно
ще изпращам нощта си.

Моята душа е падащо листо.
Пусни ме да поспра за малко в градината ти.
Щом духне вятър, аз пак като пътник, самотен
ще те напусна.

...да се разположиш удобно в невъзможното...