В онази нощ,
когато бях далеч,
ти ме викаше, нали?
Но твоя тлас
не стигаше до мен,
заглушен от чужди лъжи.

И от болка пиян,
те проклех за това,
че отново съм сам
и боли любовта...

Боли!
И ръцете си мразя аз,
защото друга прегръщах с тях.
И до кръв
прехапвам устни пак,
затова,
че не целуват отново теб.
Жива рана
за мене вече си ти,
жива рана
във мене болиии...

Сълзите ти
да видя не можах,
ослепен от блясък фалшиф.
Изгубен бях,
по вятъра вървях
и не знаех, че мен чакаш ти.

И от болка пиян,
те проклех за това,
че отново съм сам
и боли любовта...

Боли!
И ръцете си мразя аз,
защото друга прегръщах с тях.
И до кръв
прехапвам устни пак,
затова,
че не целуват отново теб.
Жива рана
за мене вече си ти,
жива рана
във мене болиии...

И от болка пиян,
те проклех за това,
че отново съм сам
и боли любовта...

Боли!
И ръцете си мразя аз,
защото друга прегръщах с тях.
И до кръв
прехапвам устни пак,
затова,
че не целуват отново теб.
Жива рана
за мене вече си ти,
жива рана
във мене болиии...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите