Колко пъти умирах - ти ме съживи.
Колко пъти напивах се - ти ме изтрезви.
Какви пожари ме гориха - ти ги угаси.
Бях на самото дъно - ти ме спаси.
Остана душата след теб гола като пустиня.
Всяка любов след теб ще е милостиня.
Има нощи, в които пия тъга - като вино.
Но и аз не знам в сърцето ми каква рана има.
- Ще ти бъде леко без мене.
- Но какво ще е без тебе
когато дойдат тежки дни,
когато раните зарастнат,
когато помириша люляк...
П.П.: Ако не ставаше дума за теб... хъм... и аз щях да се кълна, че съм от ония 7%, дето уж таковата... хъм...
Обаче става дума!
П.П.1: Като на гол ентусиазъм - толкова...
Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе... Редактирано от ПeтПapиHeДaвaм! на 30.01.04 03:49.