Ти знаеш ли ,че разказа ми луната
за любовта между залеза и зората
мисля колко прилича на тази между нас.
Бели облаци правят им постеля, но зла тъма ги разделя
на пътя им стои
затова всяка вечер залеза тъжи.

Ти знаеш ли ,че разказа ми луната за любовта между залеза и зората мисля колко прилича на тази между нас.
По вятъра шептят че се обичат, но бури думите пресичат им без срам затова и зората е цялата във плам.

И безнадеждни със теб така,
като зората и залеза,
тук под небето – и аз и ти,
обречени сме да сме сами!