Права си, по-различна съм. Любовта ме промени, мъката ме промени, живота...
Не съжалявам, че обичам... но и не мисля, че след време когато се връщам към този спомен ще е с добро или приятно чувство. По-скоро ще си мисля че съм пропиляла три от най хубавите си години в преследването на човек, който не заслужава това. А и да го заслужава не съм успяла. Вече ясно го осъзнавам... времето минава, а нищо не се променя. Искам да вървя напред със или без нея. Само трябва да намеря сили...