не си. просто си много влюбена. и всичко, което правиш и става с теб, е нормално. и, за съжаление, налице е класическият случай на несподелена любов. ужасно е /знам от личен опит/, но хепиенд няма. животът се различава от американските филми.

няма да ти давамч втръснали ти съвети от типа "ще мине", "стегни", "я тегли една майна", "ти нямаш ли достойнство4, "тя не те заслужава" и т.н.

само искам да ти предложа една друга гледна точка, от която да погледнеш на себе си /защото ти си важната в случая, не тя! ти имаш чувства, жертвоготовност, достойнство.../:

помисли, помисли със сърцето си - не е ли все пак прекрасно да си влюбена? светът не ли по-различен? ти не си по-различна, като току що напъпил минзухар.... когато всичко мине /а то ще мине, и ти знаеш това/, ще ти остане споменът - споменът за една голяма любов /макар несподелена/. и този спомен ще бъде нежен....

IMAGINE...