Мили Дядо Мраз,

никога не съм ти писала, но може сега да е дошло времето. Аз си имам всичко, даже ям всеки ден - и цяла година имаше какво.
Искам да те помоля да ми ошлайфаш малко характера, защото съм зла и стана каквото се очакваше, че ще стане - омразата преля над нивото на любовта. Знаеш как е - може би си чувал - като побеснея, че по цяла седмица хвърчат глави. Загаси пламъка в сърцето ми, защото не се трае вече - полудявам! Гняв ли бе, да го опишеш... Изгаси ме и мен, защото от свещичка станах факла и каквото докосна, се впепелява. Озверях. Сама съм си виновна - не виня никого; ничие чуждо въздействие не оправдава създанието, в което се превърнах.

Направи ме мека като река, изглади остриетата в очите ми; нека не се налага да вия повече и да оплаквам гробовете си, пръснати на различни места.

Изгаси ме.