Мили Дядо Коледа,

Пише ти едно карамелче от клуб E&E. Понеже ме пропуснаха в общото писмо и вече разбрах, че нищо няма да получа от теб тази година, искам да те помоля за следното: когато донесеш на момичетата подаръците и освободиш място в чувала си, не пропускай да ме навестиш у дома, преди да си тръгнеш. Искам да отнесеш някои неща и да ги изхвърлиш там, където никой никога няма да може да стигне.

Надявам се, че няма да те затрудня с тази молба. Щом можеш да донесеш радост на всички, трябва да можеш да отнесеш мъничко нерадости на един-единствен човек. И не забравяй: изхвърли ги надалече, където човешки крак никога няма да стъпи!

Може би ще се зачудиш откъде са се взели тези нерадости и затова ще ти кажа. Едната се появи от липсата на търпение. Причина за друга беше недостатъчното ми постоянство. Глупостта ми донесе третата, а острият ми език - четвъртата. Имам още неща за отнасяне и се надявам в чувала да се намери място и за тях. Те са: малко излишен егоизъм, една доза себелюбие в повече, неуместна свенливост, хроничен педантизъм и едни 2 килограма, които ме делят от разликата 15.

Благодаря ти и ще те чакам с празния чувал.

Искрено твоя,
карамелчето
(зелената къщичка на запад от замъка с езерото)
ПП. И, моля те, когато приготвяш подаръка на D., помисли дали си готов да се сбогуваш със снежанка завинаги)