напълно съм съгласна с теб. понеже и аз съм била в подобна ситуация. работата е там, че може да проявиш необходимите постоянство и "изобретателност" - и да се стигне дотам нещата да се обърнат изцяло. тоест, след мечтаното от теб сближаване да се окаже, че ти обичаш по-малко. щото не са ти останали блянове, терзания, вдъхновение, романтика, остроумие и всичките неща, които са смисъл на любовта. всичко е изразходвано с ТОЗИ ЧОВЕК. да ти кажа, хич не е хубаво като го осъзнаеш. освен това си и някак задължена - нали толкова време си упорствала, пък сега ще ми бягаш, а? ааама-ха! тука ще стоиш, и прочее. не ти е работа.
пък и вече се убедих, че има ли усилие (от онова отчаяното, като преследване например), значи няма "пасване". а истинската, щастливата любов се чувства най-добре между двама, които са, казано по народному, като дупе и гащи.