Чувството на самосъжаление неминуемо се поражда в подобни моменти, но ако човек успее да го скрие зад една усмивка, дори и тя да не отразява естественото душевно състояние в момента, би било много по-въздействащо от изказаното или внушено чувство за малоценност! Ако отсрещната страна усети тази несигурност и липсата на себеувереност, макар и със съзнанието, че тя е причина за това състояние, неминуемо се стига до злоупотреба, до игра, до задоволяване на Его-то, жонглиране с насочения порой от чувства - дори и те да не са потребни!
От личен опит зная, че когато човек сам себе си омаловажава, внушава същото усещане и у околните! Както и паралелът - когато сме щастливо влюбени, искрите се предават и на околните, опияняващо въздействайки им!
Така че, опитай да не декларираш любовта си по този начин - с "дишане във врата" - присъствай трайно, ако смяташ, че това е истинската, но не й давай усещане за отнета свобода!
Понякога съдбата ни поставя пред подобни препятствия, чрез които дори и поели огромна доза болка опознаваме и променяме по някакъв начин и себе си, без дори да го осъзнаваме. Може би пък това е етап, необходим всекиму за да отвори сетивата си към истинската любов - и най-важното да бъде готов за Нея!!! А тя винаги идва, когато най-малко я очакваме!!!