|
Питам се...не се ли явява страхът това, което предопределя нашите действия при всяка ситуация. Лично аз не вярвам на тези, които биха казали, че не се страхуват и че има и моменти, в които не страхът ги управлява.
Страхът може да бъде и в положителна посока. Спомням си за онзи случай, когато човек, който при екстремни условия успява да скочи на над два метра височина на крилото на самолет (заради заплашващата го мечка) и така спасява живота си.
Спомням си обаче и много случаи, когато заради страх сме пропускали възможности, които са щели да променят живота ни в посоката, за която уж мечтаем.
Заради страх губим и май много по-рядко заради страха печелим. Как да преценим кога страхът е този, който ни спира и кога реалния поглед? Да се доверим ли на страха си, да му се отдадем и да го слушаме? А като се опарим? Не започваме ли да го слушаме много повече, като си въобразяваме, че именно тогава гледаме реално.
Не е ли непознатото това, което ни кара да се страхуваме. А страхувайки се от нещо, предпочитаме да си мислим, че то е страшно, така няма да се нараним. Презастраховане, един вид. И колкото повече си вярваме, че нещо е страшно, толкова по-спокойни се чувстваме...че ЗНАЕМ. Но какво знаем?
Погледнете всяко свое действие и намерете страха, който е в неговата основа. Мисля си, че намериш ли страха, осъзнаеш ли кое точно го предизвиква, тогава вече си на път да избягаш от него...
-----------------
вали...
|
Страхът като движеща сила
