Имам среща с приятели в едно любимо заведение. После имам среща с гаджето. Невинно.. Нищо не помрачава светлата ми жизненост. Денят се формира да е прекрасен, спокоен и любовен.
НО..
Любимата ми сервитьорка я няма. А на нейно място - полублонди. Въоръжено с пълна табла. И, естествено, много много опасно.
Пусто, няма сервитьорка, която да ми е устояла..
Компанията се разполага край трапезата. Аз правя кардиналната грешка да седна от външния край на масата. И се започва!
Всеки път, когато слага нещо пред някой от вътрешните откъм моята страна полублондито ми ляга на главата. На някои господ дал, че се забравил направо. Ии.. стават грешки... При поредното полягване на сервитьорката над мен кой ме би по главата да се обърна, мамка му!
Природното изобилие ми се стоварва на ушите. Те поддават под тежестта. Изобилието се свлича по физиономията ми. Докато носа ми се оказва точно по средата. До тук се преживява. И щеше да се размине само с хил от компанията и моето изчервяване. Но госпожицата е с мъхеста блузка. Следва гръмко кихване с неконтролируемо забиване на глава посред изобилието..
Таблата ме хлопва по главата. Салати се разхвърчават из пространството. Напитките се стичат непосредствено в скута ми.
Увяхнали уши. Цицина на тила. Поло с майонеза. И мокри гащи. В различни цветови вариации.
Силно притеснената сервитьорка решава да се надвеси над мен в същия миг, в който аз решавам да се изправя и позорно да избягам оттам. Следва челен сблъсък. В очите -черно. Задникът посинен от стоварването. А в профил го докарвам до еднорог от втората цицина.
Приятелите ми цвилят. Някои са на път да се задушат, не успяват да си поемат въздух и са започнали да посиняват. Зад гърба на сервитьорката сеирджиите се увеличават. А тя, милата, започва да ме успокоява.. с целувки по лицето.
Върха на падението - гаджето внезапно е решило да се присъеднии към компанията. И ме сварва в неопрятен вид, с размазани грим и червило по лицето и с полублонди на врата, което на всичкото отгоре и вече реве.

Е а кажи ми в такава ситуация - какво?
С толкова свидетели?

Опит. Понеже, разбира се, гаджето така и не се присъедни към компанията, следващите 5 месеца ми се наложи да ходя със сервитьорката... От което съвсем не последва намаляване на травамите.
Напротив! Но пък поне свикнах да ходя в синини и цицини и хич даже да не ми пука!