кое ме смути.

усмивка,която извира от тъмната дълбина вътре в човека

Ако усмивката е наистина такава, тя е страшна... за последен път видях една такава преди почти 700 години... но още не мога да я забравя.

Но има и една друга усмивка - тя наистина извира, само че е светла и предава такава енергия, че после няма невъзможни неща. С такава усмивка напоследък ме посреща едно хлапе с вид на ангелче, което упорито се мъчи да ми каже името...
Впрочем, предполагам знаеш, че когато някой бъде назован със името си - той бива призован от зовящия го... Така че, когато назоваваш някого по име, усмихвай се... по светлия начин.

... че корените ми са във Въздуха ...