...Но така мисля, когато имам достатъ4но, за да разбера, кое то4но ми липсва...

...Дано те осени скоро Музата,... темата много ме вълнува!

...Признавам,4е то4но сега, ме удари по Ахилесовото...

...За мен даването е все едно, 4е съм се нахранила....Не о4аквам нищо в замяна...Освен да по4увствам собственото си удовлетворвние..(от това ,4е съм дала)...
...По-директно на въпроса - Бих се опитала да дам: ...не малко или много,не вси4ко или колкото,....а НЕОБХОДИМОТО...Но това май е най-трудно,(защото трябва да откриеш сам : Колко е ТО /а и (в) определения момент/...

...За липсите: Тези,които ме вълнуват, са свързани с нереализираните все още ме4ти...(Това ми липсва)...Замисляла съм се ,какво ще стане, ако ги осъществя вси4ките до една.../и спра да ме4тая/...
...Отговорът,до който съм стигнала е, 4е тогава, ще е най-добрият момент да запълна онази "Природна липса"... нали се сещаш: дълбока, хладна ...и студена ...(май беше 1x2x2)


..Аммм,замислих се, ...защо нали4ностите ,липсите и пороците да са константи?
Май не го разбирам......Може би защото ги свързвам с времето..(а то все оплита конците)..


...Абе, я да си стоим концентрирани в наЛи4ностите....По-култивирано е...


П.П..."имането и нямането", имат още една маги4еска интерпретация..ама много дълго ще стане