И на мен ми липсва България, но мисля че всички ние си я носим в животите, приятелствата, връзките И аз научих приятелите си тук да ядат сърми с кисело зеле и баница Правих им и греяна ракия и яйца им боядисвах на Великден. Мисля си че всеки има право да бъде щастлив и ако не се чувства щастлив в страната където е роден, естествено човешко право е да потърси друго кътче в света където да бъде приет, уважаван и обичан. Може и много тъпо да ви се види, но животът ни не е генерална репетиция. Той е само един, такъв, какъвто го познаваме. Може и да има прераждане, но аз мисля че е по-добре да сме щастливи сега, отколкото в следващия си живот. Аз обичам България, но истината и че без да съм се продала (Елия да ме прощава) съм уважавана, приета от обществото и хората и съм щастлива. Да не говорим, че за първи път в живота си правя това което на мен ми е приятно, а не това което трябва, и изненадващо това което правя дава положителни резултати. Значи има по света места където човек може да се чувства комфортно в собствената си кожа и да е социално продуктивен. Май стана много дълго. Успех на всички - и които са в България и които не са