|
|
| Тема |
 Исках просто да си проверя пощата... |
|
| Автор | ~ (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 02.09.03 11:53 |
|
|
|
...събота късен следобед. сама съм. мързеливо едно такова. чета книжка. сама на себе си цяла. и изведнъж получавам известие за нов мейл. в къщи нямаше Интернет. излизам на вън. шматкам се из квартала. търся клуб. имам някакви спомени за един такъв наблизо, но не го намирам. вече два пъти минавам покрай пейка, на която една бабка се припича лениво. последните летни слънчеви лъчи. явно ме е забелязала и двата пъти. маха ми с ръка да дойда при нея. отивам.
- Кого търсите?
- Търся Интернет клуб.
- Кого??
- Интернет.
- Ааааа, те отдавна не живеят вече в този блок, преместиха се преди година...
Аз й кимам с разбиране и само чакам да се врътна с гръб, за да се изхиля от сърце. ми да, стана ми наистина весело.
Вървя с ясното съзнание, че следобедът се изнизва, а клуб така и няма да намеря в този квартал. сещам се неволно за една жена, която познавам. тя има компютър в къщи. вървя и мисля. ако й се обадя, и ако тя ме покани да дойда в тях, ЗНам, че въобще няма да стигна до компютъра. просто се познавам. отхвърлям идеята.
Сещам се за друга жена. и тя има компютър. но ако отида пък в тях,
тя - няма да ме остави да стигна до компютъра.
Връщам се послушно в къщи. сещам се за една сентенция, която ми казаха наскоро: “Ядрената енергия за мирни цели”. отивам в стаята пълна с джаджи. един час фитнес. след това - никакво желание и сили повече в мен, да си проверявам пощата. е какво, и утре е ден.
Книгата търпеливо ме чака.
Дали не е дошло време да се запозная с Жени, при които спокойно мога да отида и ПРОСТО да си проверя пощата?
Егати...колко е шарено в този объркан свят, нали?...
| |
| |
| 
|
|
