|
Изведнъж изпитах нужда да ви разкажа...и да ви помоля за съвет...
Може би доста от вас знаят за отношенията ми с едно момиче от Сливен...ще я нарека Х. Виртуална любов, ала бала...видяхме се и кво...нищо всъщност. беше ми трудно да я забравя...та аз една година се крепях на това виртуално и измамно нещо...помогна ми друго момиче - Н. От моето училище е, горния клас...стаята й е точно срещу моята...Забелязах я още в началото на годината...адски много ми хареса, но до тук...не си позволих да направя нищичко, освен когато я виждам да казвам на себе си "Господи, перфектна е!"...и един ден събрах смелост и отидох при нея когато беше сама. Попитах я как се казва, а тя ме попита защо питам...така се разправяхме около 30 мин. и аз накрая и казах - "защото те харесвам"...запознахме се и след това тя не ми говореше 2 месеца...изведнъж започна да ме поздравява...и да си говорим междучасията и след време я поканих на кафе..бяхме аз, тя, моя много добра приятелка и нейна съученичка...изкарахме си страхотно вечерта...усети се, че нещо се случва...дори и аз не знаех какво...беше понеделник. Във вторник преди училище тя ми се обади, за да отида да я чакам близо до тях и да си поговорим...Отидохме в едно кафе..тя се разрева...каза ми, че никога не се е чувствала така и не е предполагала, че може да й се случи такова нещо...мен чувствала по различен начин, но не харесвала момичета...каза ми че ме обича...не можах да повярвам...само за 3 дена тя се влюби в мен...
Последва един любовен роман буквално...не стигнахме до нищо по интимно, но нейното "обичам те" ми даваше много...Проблема е че тя има гадже..ходят вече половин година...тя не го обича, обича мен...но не иска да се разделят. Той непрекъснато я командва...забранява й разни неща и се държи ужасно с нея...не разбирам защо иска да са заедно...
Н. не е с мен, защото не искала да има тайна връзка...защото ако била с мен, то тя трябвало да се крие...а чувствата между нас ставаха все по-силни и по-силни...тя си налагаше да ме забрави...излизахме всеки ден...и какво се случи един прекрасен ден...
Онзи ден май пуснах темата за "подмятанията"....всичко това беше провокирано от една случка в кафето до училище...аз бях с нея за малко...и там имаше един, който по цял ден виси по кафетата и си е селянин от класа...когато Н. си тръгна, тъй като не искаше да закъснява за час...аз си я целунах нормално...както всякога по бузката...
Въпросният господин по-горе, когато си тръгна, подхвърли на съученичките ми "Внимавайте и вие да не станете лесбийки покрай тая"...после аз се върнах и си поговорихме леко...на другия ден той е казал на гаджето на Н., че ни е видял в кафето да се целуваме...но по дяволите, това не е истина..поне да беше...
от там гаджето й бил побеснял....нейна много добра приятелка дойде да ми каже, че той искал да говори с мен и ми разказа какво е станало. Аз отказах разбира се...толкова ми е антипатичен че е недопустимо да говоря с него на каквато и да била тема...Вечерта са се видели с Н...и той едва ли не щял да я пребие от яд...онзи "мъжкаря" от кафето го попитал "как може гаджето ти да е лесбийка?"...и й забранил да се вижда с мен..не че преди му беше много приятно когато излизах с нея...но сега вече е друго...
и тя го прави по дяволите...днес цял ден ме подминаваше....изкара ме от един час и ми обясни че иска да има средно положение...тъй като аз реших да забравя за нея...мисля, че така ще е по-добре...да, боли ме много...защото можехме да изживеем нещо прекалено красиво, но това нещо беше погубено само от една лъжа...
Преди малко с една приятелка отидох нарочно в кафето, в което знаех че ще са Н. и гаджето й...аз му викам дебилирания 
обадих й се, защото тя не ме видя...и после когато те си тръгнаха й пратих SMS да ми се обади, когато се разделят за да отида при нея....чаках, чаках..и накрая станах и тръгнах към нейния блок....в далечината видях и него..той не ме видя слава богу..седнах на пейката до входа й и й се обадих...тя не успя да излезне, тъй като родителите й са малко по-строги, а и имаха гости....
Попитах я дали иска да изчезна от живота й...след като няма да се виждаме....аз не бих могла да понеса да се разминавам с нея, тя да ми казва "Здравей, как си?" и да си отива...
казах и че ако ми затвори телефона, повече никога няма да й се обадя...тя дълго се колеба...и го затвори.
днес цял ден си блъскам главата какво да правя....трудно, а и леко невъзможно ми е да спра да рева...отдавна не се бях чувствала толкова съсипана....
всичко се провали заради една лъжа...заради човек, чиято работа едва ли е да клюкарства и така нататък...
какво да правя? да я забравя ли наистина? не знам дали ще мога...не искам повече да страдам, знам че тя няма да бъде с мен...но също така знам, че ме и обича....
или да продължа да настоявам...или по-скоро да не настоявам, ами да продължа да се боря за нещо, което съм сигурна почти, че е безсмислено?
или да направя това което тя иска...т.е. средното положение...да бъдем приятелки, да се виждаме от време на време...но не както преди...не да я държа за ръката, не да й казвам че я обичам и тя на мен също..
какво да правя? всичко е толкова ъпсурдно...струва ми се че сънувам...
или може би току що се събудих от един красив сън...
може би........имам нужда от помощ...от думи...от нещо, което ще ме насочи в правилната посока....
всичко това е толкова странно....и боли...отново!
Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите...
|
Споделено...
