Ама, се разбираме!...
Идеята беше - всеки за себе си има различни принципи, които да спазва.
КактО и за един и същи човек при едни обстоятелства са валидни една част от тези принципи, при други обстоятелства - друга част.
За мен има разлика дали хлапе със силно подозрителен дъх и нестандартни зеници ще ме задърпа за пари за "лекарства" /като откажа, често ми подвикват "Ийй, ква си гадна, що не ми даваш!".../ или ще е някой възрастен човек с акордеон и кутия пред себе си, който дори не смее да ме погледне... Има и още нещо - давам, ако имам... Е, това неморална ли ме прави?!?
Същото важи и за личните отношения. Ако някой при определени обстоятелства прояви претенции към мен - извън обичайните, знам, че човекът наистина има нужда да му отговоря. Но, когато същият някой повиши нивото си на претенции без обстоятелствата да са се променили... тогава, ами, си показвам рогата... Че и опашката, че и копитата!
Това прави ли ме неморална?!?

Освен това, не съм сигурна, че трябва да се съди за съдържанието на човека по поведението му. Поведението е променлива величина и от твърде много фактори зависи. Човекът може да е притеснителен, да е сънен, да мисли за нещо лично и важно, просто да не е на кеф, да е обиден... или пък да е пиян, да е щастлив, да е спечелил от тотото... И всяко едно от тези неща ще променя поведението му. А дори и от най-близките си не получаваме винаги едно и също отношение... хъм...
/ Както се казва, много сол трябва да изближеш - за да стигнеш до нечие съдържание. И още повече - за да вникнеш в него. /
Това прави ли човека неморален?

И последно... не съм и питала за конкретни имена.
Би било неморално...

Справка: Параграф 22

Редактирано от geminiled на 18.06.03 01:13.