Любота е най- безкомпромисната истина... не може да й вържеш очите, да я залъжеш... ако (а то май никога не сме перфектни!) не си баш честна, отворена, смела със самата себе си - любовта вижда това.... и после или трябва да намериме кураж и да се поучим от безкомпромисноста й... или тя лекичко, лекичко си отива... за да се сетим след години какво точно беше дето тогава не знаехме, не видяхме...

От любовта растеме... от това често и боли...