|
-обичам те....Две толкова изтъркани и абсурдни думички-казват всичко и не обещават нищо.Създават цял куп дилеми и не дават разрешение на нито един проблем,отговор на нито един въпрос...Обичам те...и какво?Има ли значение?..Можем ли да се изправим срещу това,което ни разделя и което няма да се промени-можем ли да простим грешките?...
Обичам Живота.Макар че най-често го мразя...
 и още по-често търся начин да го разкарам от себе си.Мразя го,защото заради него чувствам болка,страх и безкрайна самота.И понякога се чудя....когато гладкото острие се плъзне по вените,дали болката е по-силна от тази,която кара човек да го направи...Вероятно не.И това е много успокояващо...
Но пък като че ли винаги идва причина,която ме кара да отложа това действие-нещо си,заради което трябва да се почака.И,чакайки,в един момент осъзнавам,че обичам този Живот...заради слънцето,заради усмивката,която понякога ,изпусната от контрол ,изгрява в душата ми,заради безсмислените и красиви мечти,които понякога се раждат....и се опитвам да го променя,защото виждам,че си струва ....опитвам,докато накрая се убеждавам,че никой не е успял да промени Живота -най-малко аз.И осъзнавам,че си струва да го обичам такъв,какъвто е-с всеки ден,изпълнен с радост и огорчение,с всеки неочакван момент,който ми поднася ,такъв,какъвто никога не бих могла да си го представя...
Любовта не цели да променя.Тя просто приема някого и нещо такова,каквото е.И единствената цел,която съществува е отдаването ...до край-
КОЛКОТО ПО-ДЪЛБОКО......
ТОЛКОВА ПО-БЛИЗО! Редактирано от Markizata на 01.06.03 01:51.
|
Обичам те??!!
