Без да искам да обидя някого, но скоро ни бях чела нещо смислено в клуба. Мисля че си права за това което пишеш, но проблемът е че всеки който е навън първо трябва да мине през собственото си чистилище и след това да подреди нещата по важност. И понякога потънали в борбата да стъпим на краката си в чужбина (иначе защто сме ги яли жабетата) губим чуството си за реалност. И докато се обърнем, ни сме пак във рутинната въртележка на бита, общуването, ксенофобията и желанието да сме някъде другаде. Много време трябва за да се избистрят нещата, хубаво е когато го има, а когато го няма?