Хората от една древна цивилизация (дали не бяха римляните?) пишели по надгробните си камъни не броя на годините, които са живяли, а броя на годините, в които са били щастливи...Интересно е човек да си направи малка равносметка какво време от физическия си живот е бил жив фактически....
Лично аз всеки ден откривам живота- смисъла и чувството, че съм жива в лицата на близките ми хора, които безкрайно обичам...и убедена съм, че загубата или раздялата с близък или любим човек не може да бъде вечна, завинаги....щом мислиш за някого такива пречки като време, разстояние, смърт не съществуват...Загуба на някого или нещо не бива да означава край на живота....има толкова други неща, заради които си заслужава, човек просто трябва да отвори душата и сърцето си за тях и да види колко красота и радост могат да му донесат наглед дребни нещица- едно малко цветенце например, един залез, усмивката на малко детенце...или както го е казал по-добре от мен П.Куельо "А когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота, докато слънцето върви по небосклона"...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите