Помислих и не се сетих от къде е, но пък се присетих за една друга история...
Живели в един град четирима брахмани, които дружели помежду си. Тримата от тях овладели всички науки до съвършенство, но били лишени от разсъдък, а единият се отрекъл от науката, но бил разсъдлив. И ето че те се събрали веднъж и започнали да се съветват: Каква полза от знанията ни, ако не отидем в друга страна, за да умилостивим господаря и спечелим богатство? Хайде, каквото и да става, всички да отидем в друга страна. И когато повървели малко, най-старият от тях казал: Единият от нас четиримата е невежа и само природата го е надарила с разум. А само с разум без знания няма да спечели царската милост. Затова няма да делим с него това, което ще спечелим. Нека той се върне. Тогава вторият казал: Хей, разсъдливи! Ти си непросветен. Върви си в къщи. Но третият възразил: Не трябва да постъпваме така. Нали като деца играехме заедно. Нека той, благородният, дойде с нас и получи част от богатството, което ще спечелим.
И след това, както вървели по пътя, видели в гората кости на умрял лъв. Тогава единият от тях казал: Хайде да проверим знанията, които сме получили. Ето, лежи някакво умряло животно. Хайде да го съживим със силата на придобитата мъдрост. Първият казал: Аз знам как да съединя костите. Вторият казал: Аз ще му дам кожа, месо и кръв. Третият казал: Аз ще го съживя.. И ето че единият съединил костите на лъва, вторият го снабдил с кожа, месо и кръв. Когато третият поискал да съживи звера, разсъдливият го спрял с думите: Това е лъв. Ако го съживите, ще разкъса всички ни. Тогава онзи отговорил: Ех, че си глупав! Няма да нося в себе си напразно знанията. Разсъдливият казал: Тогава почакай една минута, докато се покатеря на най-близкото дърво. И едва сторил това, възкръсналият лъв скочил и разкъсал и тримата. Щом лъвът се махнал оттам, разсъдливият слязъл от дървото и си тръгнал към дома.
Път след път, пътища много...
|