Здравейте, извинявайте че се намесвам в задушевния ви разговор.
Оставете все пак някой неизяснени страни от общуването ... ще се загуби очарованието от срещата с нещо непознато, момента в които трябва за части от секундата да прецениш човека, ситуацията ... моменти в които понякога трябва да вземеш решение ... което по късно да отстояваш. Да в много случай съжаляваме че нямаме необходимата информация, че грешим, че не можем да вземем решение с което да се ангажираме, но прекаленото говорене по проблемите убива интуициятани, усета, убива свободното възприемане на нещата и ги вкарва в рамки ... хаоса е натоварваш, но аз го обичам, защото когато откриеш някой неща и успееш да им се насладиш ... е просто вълшебно.
А за настроенията в които пишем и в които четем някой неща .... е за това не харесвам интернет ... не се научих да ги усещам ... все още ми трябва контакт очи в очи.
А за моето настроение в момента - просто съм уморена, адски уморена