Очевидно не е добра идея да се пише, без всичко да се обмисля
много внимателно - какво да се пише, как да се пише,
защо да се пише...
Значи, сега се налага да уточня. И аз говоря предимно за реални,
от огромно значение отношения. За тези, които са тук, в Мрежата,
думите не ми достигат да ги опиша... :)))

Това, че си "тренирам" важните разговори, е едно. Може и професионална деформация да е, може и да е несполучлив опит, не мога да преценя.
Но това, че обстоятелствата в 99 % от случаите са непредвидими и са много по-силни от моето желание какви да са - това е друго... Ако правилно разбирам, тази Тема е в посока "обстоятелства".
Наскоро ми се случи нещо странно - спонтанен разговор на тема
"Щом ми казваш "Обичам те", аз имам право да искам от теб да ми четеш мислите"... В общи линии, определям себе си като разумен и предпазлив човек. В такава ситуация винаги давам на заден ход и се мъча да обяснявам, да се аргументирам... Което другият разбира като "оправдавам се". И което явно си е огромна моя грешка.
Лошото на задния ход е, че винаги се озоваваш в ъгъла. А тогава единственото средство срещу нечия силна емоция е твоята да е още по-силна. И става невероятен "разговор", не е истина просто...
:))) Както се казва, това са рисковете на живото предаване :)))
Относно общуването в Мрежата - най-ценният ми урок по общуване беше тук... Аз за себе си започнах да усещам как общуват хората, които са слепи или пък глухи. И сега определено им съчувствам повече...
:))) Както се казва, нищо не е такова, каквото изглежда :)))

Нощта пониква като гъба
и носи привкус на надежда...