Почудих се дали да отговарям... но Темата ми е важна.

спирането на даден разговор или незапочването на такъв е пагубно, по-мекият вариант е уж разговора да не се довърши с оправданието, че всичко е ясно. Да ама не. Оказва се, че това е още по-лошо защото тогава надеждата за разбиране се е родила и болката от липсата на такова е по-голяма.

Това, за което пишеш - и както аз го разбирам - всъщност е най-често срещаната ситуация. То, всичко си е до човека, де, ама с годините за себе си научих нещо... Когато знам, че ми предстои особено важен разговор, винаги му правя няколко "сухи тренировки". Разигравам го от най-лошия до хептен съвсем необратимо най-лошия възможен вариант... Целта на занятието е да усетя всички възможни емоции, които биха могли да ме сполетят. Случва ми се направо да изпадна в ярост при това "превъртане на сценариите"... Но после, когато дойде истинският жив разговор, вече разпознавам емоцията си и не й позволявам да ми се качи на главата. В резултат - винаги изходът клони да е по-благоприятен за мен, отколкото предполагам в началото.

Нататък... май няма смисъл да продължавам.
Поздрав!

Нощта пониква като гъба
и носи привкус на надежда...

Редактирано от geminiled на 20.12.02 01:35.